Срещата с него е като разговор с някой, който едновременно живее в няколко светове — университети, коуъркинг пространства, идеи, прототипи. На 23 години, с баскетболен ръст и ясна гледна точка за живота, той не е от хората, които чакат нещата да се случат. Той е от хората, които действат.
Кой си днес?
„Животът ми в момента е една спортна и много тежка въздишка. Все още пътувам, за да разбера кой съм."
Когато го питаме с какво се занимава, отговорът е нетипичен — посещава повече от осем университета. Не като редовен студент в един, а като човек, който е решил да инвестира в собственото си образование по нестандартен начин. Някои хора определят дреха за всеки ден от седмицата. Той е определил университет.
Удовлетворението му идва не от грандиозни жестове, а от нещо много конкретно: „Дисциплината в малките ден до ден задачи."
Израстването
Той израства в SOS Детски селища и говори за това директно, без излишна драма. Спомените от онези години не са само за трудностите — те са пълни с конкретни хора и моменти, които са оставили траен отпечатък.
Учители по изкуство, учители по готвене, кулинарно състезание между 13 къщи, в което той заема стратегическата позиция на „шеф дегустатор". Трета къща, в която живее, се нарежда в топ 3. „Не обичаме да губим в №3", казва той с нескрита гордост.
Има и г-н Д. — учителят по компютри в селото, благодарение на когото цяло поколение деца научава как се инсталира CS 1.6 на Windows 95/XP без администраторски права. „Истинска класика в жанра за 2010 година", казва той. Конна езда, работилница по изкуство, компютърна зала след голямото междучасие — картина на среда, в която хората с желание намират начин да предадат нещо важно.
„С помощ нещата се случват" — това е може би най-ясният урок от онези години.
Самостоятелният живот
На 18 години той прави първата си стъпка към независимия живот. Приемното семейство продължава да се обажда, но вече знаят, че той ще върви по своя път.
Питаме го кое е най-трудното в началото. „Бас лова, че някой ще каже финансите... Но не това беше най-трудното, а поемането на отговорност към самия себе си." Зад тези думи стои нещо много конкретно — да вземаш решения без мрежа за сигурност, без някой друг да носи последствията.
За подготовката е честен: „От по-малък съм се подготвял в мислите си." Приемното семейство също е говорило за това.
За „самостоятелността".
Тук той е категоричен и не се колебае: „Самостоятелно — няма такова нещо."
Не в смисъл, че е безпомощен. А в смисъл, че системата има значение. Ако на млад човек от приемна грижа му се прекъснат правата и изгуби работата си едновременно — без частична подкрепа последствията са предвидими. Самостоятелността не е изолация. Тя е способността да действаш, когато имаш основата, от която да тръгнеш.
Трудните моменти и как ги преодолява
Когато го питаме за особено труден период, отговорът е изненадващо практичен: тренировки по залите и улицата. И след това — едно наблюдение, което звучи безобидно, но и тежко едновременно: „Оставете за няколко дни телефона си — така ще разберете кои ваши приятели ще ви потърсят."
Прост тест за реалността на връзките около нас. Валиден за всеки.
Когато нещата не вървят, разчита на три неща: правилните въпроси, за да коригира действията си; разговор с хората, на които има доверие; и „понякога малко вяра не е излишна."
Хората около него
„За мен — уникалните." Така описва хората, с които избира да се обкръжи. Има човек, на когото разчита в трудни моменти — „забравям, че има, но има."
Връзката с хората от SOS продължава. Оценява я, макар и с характерния си хумор: „Мисля си понякога, че не бих изгубил, ако им кажа ариведерчи... После обаче слизам на земята."
Какво иска оттук нататък
„Луксът от това да рискувам, докато съм още млад. Безсънните нощи в коуъркинг офиси. Създаване на идеи, прототипи, продукти и услуги."
Близки и приятели го критикуват, че не следва „сигурното от заплатата". Той продължава. За него добрият живот не е комфортът на сигурността — а свободата да залагаш на себе си, докато имаш енергията за това.
Какво иска хората да знаят
За младите, израснали в такава среда, казва нещо важно: „Повечето се борят със себе си." И добавя с директност, която не оставя място за романтизиране: „Въпреки че не всяко дете обичаше домашните си — нямаше нито едно глупаво дете."
А към младежите, които тепърва излизат от подобна среда, посланието е конкретно: „Внимавайте. Пазете си нервите. Ако имате достъп до психолог — това е лукс за вашето здраве. И инвестирайте в себе си — започнете с университет, а не с работа. Не е лесно, но в живота после ще ви е по-лесно."
На въпроса какво би казал на по-младото си „аз", той отговаря с усмивка: „Фантастичен олигофрен си и в бъдещето — споко."
Човек, който е наясно откъде идва и е избрал сам накъде върви: „Леви и десни, леви и десни… ще вървим напред.“